Яловарника

Имам си нова картинка на десктопа

Yalovarnika by Erania, on Flickr

Огромни благодарности на Рени и компания, че ме взеха с тях
Беше много приятно и много, ама много красиво – хубави хора, хубави гледки и хубаво време (почти през цялото време).

Бяхме петима – Рени, Калоян, Сашо, Мак и моя милост.

Накратко – тръгнахме в петък вечер, спахме на Попина Лъка. В събота се качихме до хижа Каменица (която сега се казва Беговица) и тръгнахме нагоре по жълто-синя маркировка, която обаче скоро изоставихме в полза на кафява такава.

Кафявата върви по един доста стръмен склон – голям душевадник, но пък се качва в самото начало на билото на Куклите, позволявайки да се направи пълен траверс на върховете. Страхотна панорама има оттам

И така, траверсирахме Куклите, оставихме си раниците на една премка и после продължихме, качвайки Зъбът и Яловарника.

Последният връх е май любим на Сашо, който освен, че през цялото време му пя (оказа се фен на престъпно неизвестната сред познатите ми група Shadow Gallery), от време на време подвикваше към върха „Ей, Ненормалник!“.
Яловарникът, обаче, явно не разбира от бъзик и точно като бяхме горе загърмя и затрещя, та си плюхме на петите и се разкарахме бързичко от билото. От петимата само Мак не си беше имал близки срещи с гръмотевично електричество, но и не искаше да си има, пък и разказите на Рени и Калоян за скорошните им приключения явно са оказали влияние. В бързината GSM-ът ми успял да изпадне там някъде, но късно го установих.

Тъкмо се махнахме от върха и бурята отиде да си гърми другаде, а ние слязохме на Кукленското езеро (много красиво място), където гледахме за Персеиди и спахме сладко – сладко докъм 6:30 (толкоз ни отпусна Сашо).

После се отправихме към Каменица (колям камънак докато я качим), Много хубав връх и яка гледка!

И оттам поехме пак в посока към Яловарника („Ей, Ненормалнииик!“), качихме Безименния връх, а Рени и Калоян продължиха и след това и качиха Яловарника по по-интересния му ръб. Аз не ги последвах, щото си бях забравила каската, а разходката преполагаше употреба на въже.
Всъщност, Рени и Калоян установиха, че ако внимателно се избира пътя и заобикалянето, може и без въже да се мине, но не навсякъде е очевидно. На върха успели да открият моята злощастна Нокиа, която, ако щете вярвайте, все още бачка.

За финал имаше дъъълго слизане по камънак и пътечки, вкусни боровинки и прелестна светлина за снимки, та аз си начесах крастата

А пък на хижа Беговица срещнахме един много интересен французин, който тръгнал сам и пеш за Йерусалим, ама обикаляйки всички планини, дето са му се изпречат близо до пътя.  Стискаме му палци

Прибиране в София след полунощ и май това е
Снимките са тук: http://www.flickr.com/photos/erania/sets/72157624640342923/with/4969314264/