С деца на планина или Персеиди 2010 г.

Човек няма нужда от свръх развинтено въображение, за да повярва, че J.., солидарна с милионите други жени по света, заминаващи на почивка с деца, за една нощ на Витоша тръгна от къщи с 9 кг раница. D.L.T. особено се зарадва, че J.. остави поне хладилника.

И така натоварени на Зеления змей, Ваня смело и безаварийно ни откара до мястото на срещата. Бочка спа по пътя.

Посрещна ни приятно свеж витошки въздух (~12оС) и много на брой алкохолни дружини, накацали по полянките по същия повод. Настанихме се, Ваня бързо разпъна палатката и загледахме небето замечтано. Имаше какво да се види въпреки заревото от София. И да се чуе – всеки прелетял метеор биваше съпроводен от гръмки хорови възгласи „аааа-уууу-аааа“, като при гол на световното. D.L.T. видя болид. За сметка на това J.. нищо не видя, защото беше твърде заета или с вечерята си, или с Бочи, пък и сънят беше първото нещо, което би си пожелала на падаща звезда. И се започна – „D.-L.-T.!!! НЯКАКЪВ ПАЯК ЛАЗИ ПО ДЕТЕТО!!!“ – „Е, аз какво да направя?! Нали ти си там, махни го.“ (Което, уви, беше разтълкувано като „размажи го“. WARNING: Никога не казвайте на J.. да махне нещо или особено някого, ако ви е мил! Да не ви казвам как изглеждаше паячето после. Човек би предположил, че е било огромен паяк, ако се съдеше само по разстоянието от крак до крак. По бебешкото чаршафче ясно личаха следи от ожесточена, но кратка борба…)

И така, няколко часа по-късно все пак и D.L.T. пропълзя в бърлогата. Но мнооого предпазливо, за да не го вземат за паяк по погрешка…

Въздухът беше студен за дете, което наложи D.L.T. да будува цяла нощ, за да топли с ръка носленцето и бузките на Бочка. От един момент нататък се наложи да включи и втората ръка, която да подпира първата. Междувременно J.. къртеше сладко-сладко, завила Бочи със спалния си чувал. Идилията й обаче не продължи дълго, защото скоро едната й кълка се обади: „Натъртих се!“ Но и това трябваше да се изтърпи в името на топленето на Бочка. И пак се започна: „Ох, натъртих се! Колко е часът?“ (REPEAT през 15 минути UNTIL 3 ч. през нощта, когато Бочи огласи цялата околност – отворил му се апетитът на детето от чистия въздух.) После ни уверяваха, че много добре било направило детето, защото тъкмо тогава падали най-много звезди. (Учтиви хора.) D.L.T. обаче има съмнения, че въпросните звезди са били челниците на алкохолизираните дружинки, които, чувайки детски рев и приспивни мелодийки насред планината, са решили, че алкохолът и/или тревата са им дошли в повече и тутакси са се разбягали.

Настана тишина. И после пак: „Ох, натъртих се! Колко е часът?“ (REPEAT през 15 минути UNTIL 6 ч. сутринта, когато отново малката ненаситница извести за себе си.) Тук Ваня печели 5 точки за безпогрешната формулировка, че при Бочи няма плавен преход между „Будна съм“ и „Гладна съъъм!!! Искам да ям сега веднагааааа!“ Може би даже второто предшества първото, т.е. започва да пищи още преди да си е отворила очите.

За сметка на това изобщо не се наспахме.

„Беше прекрасно, пожелаваме го на всеки.“