Голямата обиколка 2009

Ето, че стана – вчера със Стефан направихме Обиколката и мисля, че се получи добре.

След малко закъснение от моя страна тръгнахме в 8:15 от кръстовището на „Цар Борис III“ и Околовръстното. Напредвахме спокойно с прилично темпо, а времето беше страхотно. Въпреки, че денят беше горещ, яркото слънце често се скриваше зад облаци и подухваше приятен ветрец.

Досега не съм се сещал да го формулирам, но явно Голямата обиколка преминава през няколко ясно изразени етапа, всеки с някаква своя особеност. Първо е шосейното изкачване до Тихия кът. Вторият етап включва спускания и изчаквания по изровени пътеки, често придружени от бутане на колелото. Следващата, трета фаза, е най-приятната за мен част – тясна и леко наклонена в подходящата посока пътека в борова гора. Това място е страхотно за каране; ако имаше начин да стигам лесно до него, щях често да съм там. Четвъртият етап започва в село Кладница – след скоростно спускане по асфалт се озовахме на бариерата преди язовир Студена, където в зависимост от човека, който я пази, или те пускат, или търсиш алтернативен маршрут. Вчера извадихме късмет и попаднахме на пускащия чичо, който не само, че вдигна бариерата, а дори ни пожела приятен път. Етапът продължава със заобикаляне на язовира, който е красива гледка в околообедната горещина. Ще ми се да го видя и рано сутрин някой път – в разказите на Жени и Марто се споменават мистични мъгли, стелещи се около водата. Краят на тази част е при втора, неохранявана бариера, където черният път излиза на шосето за село Боснек. Там обядвахме в компанията на едно куче и продължихме с петия етап – отново асфалтов, който ни отведе до Боснек. С цената на малко отклонение посетихме една студена чешма в селото, след което продължихме по безкраааааайното шосе до село Чуйпетлово. Краят на етапа съвпада със средата на Обиколката и с едно кафене, където може да се купи Кока-Кола, сладолед, че дори и обяд. Предлагат и по-екзотични неща, като „Мелба от овче сирене с горски плодове (малини и боровинки) и мед, 2.50 лв„. Трябва да я пробвам някой път.

На това място, към 50 км след началото, на Стефан май му се прокрадна идеята, че няма да е зле да се връщаме Е, направихме го, но през другата половина на маршрута. Шестият етап е малко особен; някаква умора вече влиза в сметките, а пътят минава през странни места, осеяни с камъни и необикновени червени цветя с извънземен вид. На едно място пътеката правеше три разклона и според GPS-а трябваше да хванем най-десния. Така и направихме, но след малко се оказа, че е имало и четвърта пътека, още по-вдясно, която беше почти напълно неразличима. Това ни беше един от редките опити за губене този път. След спускане по каменисти и изровени пътеки, етапът завършва в село Ярлово. Там започва най-трудната фаза – безкраааааайното поле под жаркото слънце, през по-голямата част от което статистически погледнато („най-често така става„) настава бавно влачене и бутане на колелата. И така, влачейки се, достигнахме една много малка горичка, след това пак се влачихме и стигнаме по-голяма малка горичка, където обядвахме втори път. Мисля, че този етап спокойно може да завърши тук. След него следва ново шосе и бях казал на Стефан, че то ще ни осигури бързо спускане до следващата фаза. Когато се озовахме на него, наистина се оказа, че шосето се спуска, само че не в нашата посока Нищо де, направихме леко изкачване по него до една чешма, след което обещаното спускане влезе в сила. А то наистина подейства много добре след дългия поход през ярловското поле.

Прекъснахме спускането си при един от чекпойнтовете на състезанието – там маршрутът напуска шосето и поема отново по планинските поляни и пътеки – към Панорамния път над Железница, Симеоново и Драгалевци. Последният етап. Стефан, обаче, разпозна в шосето пътя за Железница и след кратко колебание решихме да завършим Обиколката по него. Спускането беше… невероятно! Шеметно и приятно дълго. Не помня да съм правил по-дълго спускане по шосе досега. Имаше автомобили, но беше съвсем поносимо, въпреки безумните неща, които шофьорите правеха на пътя (изпреварване на насрещен автомобил, тъкмо когато аз се разминавам с него или пък автобус, изпреварващ Стефан едва на 15 см от него). След като пресякохме Околовръстния път помогнахме на един човек, който беше закъсал с колата. Беше свършил бензина, а каза, че не може да излезе, защото кракът му бил наранен. През шибидаха подаде на Стефан едно бидонче от вода, пълно с бензин, и с фуния, приспособена от бутилка минерална вода, го прехвърлихме в резервоара. Колата беше много странна – пълна с боклуци, вестници, огромна купчина празни бутилки на мястото до шофьора… Задната броня беше счупена и се влачеше по земята, та Стефан я завърза с един гумен ремък, който намери наблизо. Човекът беше много впечатлен от добрината ни и ни предложи работа за 5000 лв след месец и половина Каза, че тогава нещата при него щели да бъдат различни. Отклонихме поканата му и продължихме прибирането си – през Дървеница по линията на метрото, старата телевизионна кула, Семинарията, хотел Хемус, басейна Спартак, бул. Димитър Несторов и така до алеята по „Цар Борис III“… Когато се прибрах в 9 часа, километражът на колелото показваше 100.05 км.

Някои наблюдения:

• 1.5-2 литра вода в раницата са предостатъчни. На редки интервали може да се презареди (по шосето преди Тихия кът, в село Боснек, кафенето на село Чуйпетлово, чешма до стогодишната църква в село Ярлово, чешмата по шосето след ярловското поле).
• Сандвич с кюфте наистина повдига духа, както беше отбелязал Мартин; кучетата също ги харесват Два-три сандвича стигат, но е добре да има и нещо допълнително – марсчетата на Стефан бяха много подходящи; фен съм и на мюсли-баровете „Цербона“ с вишна.
• Мура Трио се разтопява напълно след 10 часа в планината (но не си губи вкусовите качества).
• Макар GPS-ът да е страхотен навигатор, добре е да се търсят и следят знаците наоколо.
• На страничния шев на велосипедните ми ръкавици има етикет, на който пише „Believe„. Не е име на марка или модел и не знам защо са го сложили, но е много яко. Приятно ми е да си го чета в трудните моменти по пътя
• При спокойно и разумно каране, паданията от колелото и пораженията по него могат да се сведат до нула…
• …Но пък можеш да се пребиеш неочаквано, докато си буташ колелото 😉
• Някои грешки, като стокилометрово планинско каране за един ден, трябва да се направят по веднъж в живота (Това е според Стефан; аз казвам – поне веднъж в живота)
• Много по-добре е да се кара с приятел в планината. Тъй че, Стефане – радвам се, че дойде!