Кораб планина

Въртеше ми се на мен в главата идеята за Кораб планина, а когато разбрах, че и Краси и Нина планират точно същото, хич и не ми трябваше да ме убеждават. Стефан, Ани и Вальо също се навиха.
Струваше си – планината се оказа изключително красива.

Panorama from Korab by Erania, on Flickr

И така, накратко – тръгването в петък вечер беше малко безмислено, но пък аз обичам да спя на палатка
Пътят до Кораб планина се оказа доста – връх Голям Кораб е всъщност чааак на албанската граница (хехе, хич и не подозирах, че ще се върна на албанска територия толкова скоро, ама човек никога не знае )
По пътя разнообразихме с големи и вкусни плескавици на Мавровското езеро (така ли се казваше?).
Като пристигнахме в отправната точка за изкачването се оказа, че сме нацелили единствения ден от годината, в който в планината има народ (за сметка на това народът беше доста). А причината беше, че на 8-ми септември македонците празнуват национален празник и по този повод провеждат изкачване под надслов – „Всички на Кораб“.
Имаше доста палатки още от събота вечер, имаше прожекция на „Барака„, имаше и песни и музика, въпреки, че се опитваше да пръска дъжд.
На другия ден потеглихме малко късничко, вече се беше изсипала наистина огромна тълпа и сигурно поне една трета бяха българи.

Тук му е времето да отбележа, че македонското туристическо движение е доста организирано – явно се познават дружествата, познават се и с българските такива и все ни питаха от кое дружество сме. Местното ПСС и граничарите пък бяха много мили и загриженни за нас задето се качвахме по-късно от другите.
А ние се качихме по-късно, понеже искахме да спим в планината втората вечер и да качим още някое връхче на другия ден. Нямахме представа доколко това е разрешено (гранична зона, все пак), но не сме давали обяснения и не са ни забранявали. Следващия път може би ще се престрашим и да питаме.
Когато тълпата се отдръпна, в планината останахме само ние и няколко албански овчари и имах възможност да упражня научените наскоро 2-3 шкиптерски думички, което май ги изненада приятно
На следващия ден не сме качвали нещо особено, понеже хубавите връхчета май се оказаха албански, но вместо по официалната пътека се прибрахме по едно много готино ридче в стил „Типиците“.

А, да, и преядохме с боровинки.
И снимахме доста, но като се прибрах се оказа, че съм имала едно петно на обектива, което ми е прецакало всичките снимки от първия ден в планината, подсмрък….
Все пак, ето тук са качени: http://www.flickr.com/photos/erania/set … 970351246/

Благодаря на всички за приключението